София

Релсите към подземния свят

Релси
Какво ли не бих дал да срещна човека, на когото му е хрумнала гениалната идея да инсталира тези релси в софийските подлези. В поне един подлез даже са излети от бетон, а не са метални като тези на снимката – т.е. някой твърдо вярва в нуждата от тях и даже развива различни методологии за инсталирането на това гениално изобретение.

Очевидно тези релси са за велосипеди, детски колички и – недай си боже! – инвалидни колички. Дали има някакъв стандарт за габарита на подвижния състав, който трябва да се движи по тези релси, че е решено да са точно толкова широки.

Advertisements

Аве – Мария

Един от най-хубавите български филми, който съм гледал през последните години е Аве. Филмът е road movie, за стопаджии. Хубаво е да се гледа целия филм:

а не само трейлъра:

Аве (главната героиня) си е човек с характер.

Преди няколко седмици пътувах на стоп от Плевен за София. Както обикновено бързо ме закараха до Долни Дъбник и от там застанах да чакам за София. На Д. Дъбник имаше възрастна жена, която също чакаше на стоп, та стопирах и за двама ни.

Качи ни Наталия от Елин Пелин. Постепенно стана ясно, че възрастната жена е Мария, на 64, бездомна е, получава пенсия от 190 лв на месец, живее по градинките в София, завършила е МИО в Москва и говори шведски (даже си поговорихме и на шведски). Повече няма да коментирам.

На стоп винаги е интересно. Пък и заглавието май добре го измислих като за първи пост в блога ми:)